Тази публикация е част от поредица, в която обобщаваме ключовите стъпки в развитието на LOFAR-BG.
Избор на локация
Периодът 2021–2023 г. беше решаващ за трансформирането на LOFAR-BG от концепция в реално планирана инфраструктура. След серия от детайлни проучвания, измервания и анализи беше избрана локацията на бъдещата станция – в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, край с. Проглед. Това място предлага изключително благоприятни условия за радиоастрономически наблюдения, включително ниско радиочестотно замърсяване и добра географска позиция.
Изборът на локацията беше резултат от съвместна работа между българския екип и международните партньори, което гарантира, че станцията ще отговаря на всички изисквания на глобалната LOFAR мрежа. Близостта до НАО Рожен също осигурява удобство за управление, поддръжка и развитие на научната дейност.
Паралелно с това беше реализиран сложен процес по придобиване на земята, включващ десетки собственици и активна комуникация с местните власти и общности. Въпреки административните предизвикателства, по-голямата част от необходимите терени беше успешно осигурена, което беше критична предпоставка за следващите етапи на проекта.
Международно признание и първи научни успехи
В този период България постигна и значимо международно признание. През 2022 г. LOFAR-BG стана пълноправен член на International LOFAR Telescope (ILT), което даде възможност за участие в управлението и развитието на телескопа. В края на 2023 г. беше създаден LOFAR ERIC – новата европейска структура за управление на инфраструктурата, в която България участва като страна-съосновател.
Научната активност също се разви значително. До края на 2023 г. бяха публикувани 11 научни труда в международни списания и конференции. Български екипи участваха в научни предложения за наблюдателно време, включително дългосрочни програми с над 1000 часа наблюдения. Това показва, че страната ни има реален принос към международната научна общност още преди изграждането на станцията.