Наука с LOFAR
Ангел Димитров, Евелина Захариева, Венцислав Димитров, Марияна Джорджевич, Калоян Кирилов
През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на спектъра остава слабо изследвана – нискочестотният радиодиапазон.
LOFAR e многофункционален, високо иновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп (10–250 MHz), разработен от нидерландския институт по радио астрономия – ASTRON – за изследване на ранната и далечна Вселената, слънчевата активност и земната атмосфера.

LOFAR се състои от голям брой иновативни наблюдателни станции с антени тип фазирана решетка из цяла Нидерландия и част от Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. В южна и източна Европа няма станция.

Астрофизика с LOFAR
Изследванията с LOFAR са организирани в няколко ключови научни проекта. Тези проекти обединяват научни екипи, които с работата си и с помощта на LOFAR имат значителен научен принос за съвременната астрофизика и космология.
Епохата на рейонизация в ранната Вселена
Първите звезди в ранната Вселена са формирани от “неутрална” среда. В периода след Големия взрив — етап от историята на Вселената, добре изучен през последните години посредством изследване на космическия микровълнов фон (CMB) — субатомните частици се свързват и образуват неутрален водород. Когато първите звезди запалват своите термоядрени реакции, те изпълват Вселената със светлина, което води до йонизация на обкръжаващата неутрална среда. Този процес е известен като Епоха на рейонизация и изважда Вселената от “тъмната епоха” — това е началото на съществуването на звездите. Къде и как започва рейонизацията е един от най-важните и все още неотговорени въпроси в модерната космология.
Изучаването на тази епоха е сред основните научни мотиви за създаването и въвеждането в експлоатация на LOFAR, който който позволява да се проверяват фундаментални хипотези за формирането и еволюцията на Вселената. Въпреки изключително ключовата ѝ роля, епохата на рейонизация е една от най-слабо изучените фази в космическата еволюция. Множество теоретични изследвания, базирани на ограничени наблюдателни данни, са посветени на разбирането на физичните процеси, които отключват тази епоха, водят еволюцията ѝ и влияят върху върху последващото формиране на структури.
Епохата на рейонизация е ключов проект за LOFAR. Телескопът има за цел да измери дела на неутралния газ във Вселената като функция на червеното отместване и ъгловата позиция чрез свръхфината линия на водорода на 21 см. Тази линия вероятно е единствената пряка наблюдаема следа от газа в през тази епоха и позволява детайлното ѝ картографиране по време на развитието ѝ във времето и пространството.

Скица на най-вероятното развитие на епохата на рейонизация. Около 0,4 млн. години след Големия взрив (z~1100), водородът се рекомбинира и остава неутрален за около 400 млн. години — до момента, в който се появяват първите източници на лъчение, епоха, позната като „тъмните векове на Вселената“. При z~10 първите звезди, галактики и квазари започват да се формират и да нагряват и йонизират вътрегалактичната среда. Неутралната вътрегалактична среда може да се наблюдава с LOFAR чрез червеноотместеният преход на линията 21 см при z=11,5 (когато Вселената е била на около 400 млн. години). Въпреки това, множество инструментални, йоносферни, галактични и извънгалактични шумове замърсяват сигнала на 21 см.
Проучвания на звездното небе
Чувствителността и изключително голямото “зрително поле” на LOFAR го правят идеален инструмент за дълбоки проучвания на обширна площ от небето. LOFAR ще проведе серии от уникални изследвания на нискочестотни радиоизточници, които ще отворят нови възможности за развитието на много дялове от астрофизиката. Особено важни сред тях са: формирането на масивни галактики, купове и черни дупки — чрез използване на радиогалактики с червено отместване z ≥ 6 като образци; магнитното поле в куповете — чрез изследване на дифузните радиоемисии в галактични купове; формирането на звезди в ранната Вселена — чрез проучване на галактики с активно звездообразуване.
Този проект е оптимизиран за получаване на големи извадки от различните категории извънгалактични радиоизлъчващи обекти. Планът е да се изследва цялото достъпно небе на ключовите честоти 15, 30, 60 и120 MHz, както и 1000 квадратни градуса на 200 MHz. Проучванията ще се проведат през няколко епохи, което позволява откриването на променливи източници.

Процеси на звездообразуване в ранната Вселена, използвайки галактики с активно звездообразуване: Симулация, базирана на моделите на Hoeft and Brüggen (2007), на наблюдения с LOFAR на дифузно синхротронно излъчване от магнетизирани и шокови области в масивен куп галактики (1015 слънчеви маси). Контурите показват пространственото разпределение на рентгеновото излъчване на горещия (107 К) газ.

Симулации на комбинирани наблюдения с LOFAR и Herschel на далечни галактики на основата на полуаналитични модели за формиране на галактики, разработени от консорциума Virgo. Показаната част от симулациите обхваща област с размери 120 × 20 arcmin, обособена около първоизточник от близък масивен куп на z=1,8 с маса 1015 слънчеви маси. В зелено са ранните галактики, които могат да бъдат засечени от LOFAR и Herschel, в оранжево са галактиките от полето, които могат да бъдат засечени с LOFAR и Herschel, в синьо са само тези с LOFAR, а сивите точки проследяват разпределението на частиците на тъмната материя.
Краткотрайни източници
Нашата Вселена може да бъде много динамична и да се променя изключително бързо. Експлодиращи звезди-гиганти, акретиращи материя свръхмасивни черни дупки, бързовъртящи се неутронни звезди — всички те могат да освободят невъобразимо количество енергия в обкръжаващата ги среда за много кратък период от време, поддържайки въпросната среда в активно състояние, отключвайки звездообразуване и регулирайки растежа на галактиките. В почти всички случаи тези събития и феномени са придружени от радиоемисии, така че чрез наблюдения в радиодиапазона можем да разберем къде и колко често настъпват подобни събития и да оценим тяхното влияние върху заобикалящата ги среда.
Проектът LOFAR се фокусира върху изследването и разбирането на бурната и динамична Вселена чрез наблюдения на неустойчиви радиоизточници. Благодарение на голямото зрително поле и множеството приемници на LOFAR, за първи път ще можем да направим точна оценка на такива източници.
Наука за Слънцето и космическо време
Слънцето излъчва много силно в радиодиапазона не само по време на периоди на интензивна активност, свързани с феномени като протуберанси и коронални изхвърляния на маса, но също и през периоди, в които се смята за “тихо” на други дължини на вълната. Радиоемисиите от енергетични и динамични феномени като протуберанси и коронални изхвърляния на маса, са изключително интересни, тъй като са основните движещи сили на космическото време (space weather) и могат да окажат ефект върху космическата среда около Земята. Протуберансите и короналните изхвърляния на маса са също и предизвикателни за разбиране физични феномени.
LOFAR ще отвори нов прозорец в радиоспектъра, който ще бъде изключително полезен за многобройни изследвания. Малка част от тях са например изследването на ускорени частици от слаби до силно енергетични събития, които ще могат да бъдат комбинирани с изследвания по целия спектър от други наземни и космически обсерватории. Освен това наблюденията в радиодиапазона ще подпомогнат детайлната диагностика на земната йоносфера и магнитосфера.

Лявото изображение показва коронално изхвърляне на маса, освободено след силното изригване на 28 октомври 2013 г. То е направено с коронографа LASCO, на борда на космическия апарат SOHO. Короналното изхвърляне на маса се придвижва към наблюдателя, съответно и към Земята, и по-късно предизвиква геомагнитна буря. „Снежинките“ на изображението са причинени от енергетични фотони, удрящи чипа на CCD камерата. Такава радиация може да е фатална за астронавт в Космоса. Дясното изображение (от NASA) показва художествена представа за въздействието на коронално изхвърляне на маса върху Земята.
Космически магнетизъм
Въпреки познанията ни, че магнитните полета изпълват междузвездната среда, тяхното присъствие на големи и малки мащаби често е пренебрегвана тема в астрофизиката. Нискочестотното покритие на LOFAR създава перфектни условия за промяна на това и за детайлно изследване на космическата магнитна мрежа.
Присъствието на магнитни полета при астрофизични обекти се установява по два начина: първо — чрез засичане на синхротронно излъчване, радиационен механизъм, който е директно следствие от наличието на магнитни структури; и второ — чрез измерване на въртенето на вътрешната поляризация на фонови източници, като тяхната собствена радиация преминава през намагнетизираната материя. И двата механизма са добре изучени при ниски честоти, измервани от LOFAR, тъй като не само са слаби, но и амплитудите им са обратно пропорционални на честотата.
Проектът, изучаващ космическия магнетизъм, не само ще изследва фарадеевите структури на индивидуални обекти — например близки галактики, намагнетизирани халота на галактични купове и междузвездната среда в галактичната равнина, където магнитните полета играят важна роля — от звездообразуването до растежа на галактиките — но и първичното възникване, структура и еволюция на магнитните полета в космологични мащаби.

